30 abr 2013, 10:59

Реплика

  Poesía
726 0 4

 

РЕПЛИКА

 

 

          “Но работата не е там: как да излезеш

           от Долината на скръбта,

           а – накъде да тръгнеш после”.

                                           Валентина РАДИНСКА

 

 

Наистина, не е въпросът “Как?”.

Пътеката, която ме доведе,

се стапя долу в ледения мрак.

Но този стръмен скат не е последен.

 

Над Долината на скръбта лежи

протяжна тъмнина, среднощна доба

и сякаш даже въздухът тежи

от стонове, от клетви, от прокоби.

 

Но даже в пълен мрак, през сняг и кал,

бих изкатерил сипея опасен,

до гребена пред мен бих допълзял,

оставил Долината зад гърба си.

 

Но там, отвъд, е друга долина –

на болката, на сляпото съмнение,

светът на осъзнатата вина,

светът на неизвестното пред мене.

 

Зад нея – друга.

Още!

До безчет!

Светът е долини и друго нищо.

Аз вече знам какво ме чака “след”,

и знам коя по ред ще ме разнищи.

 

Аз вече знам – не е въпросът “Как?”

След долината долина ме чака,

а щом зад хребета е също мрак,

въпросът е: Защо да сменям мрака?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Освен, че стихът е перфектен, има и много дълбок философски замисъл. Браво, Вальо!
  • Ами живота е твърде кратък за да се отдаваш на съзерцание!Накрая се питаш докъде си и къде си?
  • Това,че вече знаеш какво има след това,означава,че си навлязъл в долината на познанието.Оттам има две възможности-съзерцанието или извисяването към светлината!Много прецизна философия.Поздрави!
  • След долината следва хребет, а след него е върхът!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...