severianin (Валентин Чернев)
417 677
30.04.2013 г., 10:59 ч.

Реплика 

  Поезия
515 0 4

 

РЕПЛИКА

 

 

          “Но работата не е там: как да излезеш

           от Долината на скръбта,

           а – накъде да тръгнеш после”.

                                           Валентина РАДИНСКА

 

 

Наистина, не е въпросът “Как?”.

Пътеката, която ме доведе,

се стапя долу в ледения мрак.

Но този стръмен скат не е последен.

 

Над Долината на скръбта лежи

протяжна тъмнина, среднощна доба

и сякаш даже въздухът тежи

от стонове, от клетви, от прокоби.

 

Но даже в пълен мрак, през сняг и кал,

бих изкатерил сипея опасен,

до гребена пред мен бих допълзял,

оставил Долината зад гърба си.

 

Но там, отвъд, е друга долина –

на болката, на сляпото съмнение,

светът на осъзнатата вина,

светът на неизвестното пред мене.

 

Зад нея – друга.

Още!

До безчет!

Светът е долини и друго нищо.

Аз вече знам какво ме чака “след”,

и знам коя по ред ще ме разнищи.

 

Аз вече знам – не е въпросът “Как?”

След долината долина ме чака,

а щом зад хребета е също мрак,

въпросът е: Защо да сменям мрака?

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Освен, че стихът е перфектен, има и много дълбок философски замисъл. Браво, Вальо!
  • Ами живота е твърде кратък за да се отдаваш на съзерцание!Накрая се питаш докъде си и къде си?
  • Това,че вече знаеш какво има след това,означава,че си навлязъл в долината на познанието.Оттам има две възможности-съзерцанието или извисяването към светлината!Много прецизна философия.Поздрави!
  • След долината следва хребет, а след него е върхът!
Предложения
: ??:??