3 feb 2024, 21:22

Реплика към братята ми по Поезия

  Poesía
777 2 1

РЕПЛИКА КЪМ БРАТЯТА МИ ПО ПОЕЗИЯ

 

... започва вече да ми писва едно и също всеки ден –

върху словесната си писта да се въртя като кретен,

поемам дъх – изригвам думи! – един самоубиец-кит,

и в черни насипи от гуми се врязва моят стар болид,

и щатният Спасител – Господ, дори ми каза ти си луд,

и братството ми влезе остро, и дузпата ми би с як шут,

и римите ми – все по-кратки, невям попари ги слана –

 

ехтеж на глупави пиратки в новогодишна тишина,

дори и Facebook се изгаври – и ми навири среден пръст,

на своите печални лаври отдавна теглих тежък кръст,

сред книгите, които пиша, сред тези, дето съм ги чел,

в писателската своя ниша аз вече нямам свята цел,

освен във простичкия говор да литна на автопилот! –

понесъл чистото си Слово към някой по-добър живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...