РЕПЛИКА КЪМ БРАТЯТА МИ ПО ПОЕЗИЯ

... започва вече да ми писва едно и също всеки ден –

върху словесната си писта да се въртя като кретен,

поемам дъх – изригвам думи! – един самоубиец-кит,

и в черни насипи от гуми се врязва моят стар болид,

и щатният Спасител – Господ, дори ми каза ти си луд,

и братството ми влезе остро, и дузпата ми би с як шут,

и римите ми – все по-кратки, невям попари ги слана –

ехтеж на глупави пиратки в новогодишна тишина,

дори и Facebook се изгаври – и ми навири среден пръст,

на своите печални лаври отдавна теглих тежък кръст,

сред книгите, които пиша, сред тези, дето съм ги чел,

в писателската своя ниша аз вече нямам свята цел,

освен във простичкия говор да литна на автопилот! –

понесъл чистото си Слово към някой по-добър живот.