РЕПЛИКА КЪМ БРАТЯТА МИ ПО ПОЕЗИЯ
... започва вече да ми писва едно и също всеки ден –
върху словесната си писта да се въртя като кретен,
поемам дъх – изригвам думи! – един самоубиец-кит,
и в черни насипи от гуми се врязва моят стар болид,
и щатният Спасител – Господ, дори ми каза ти си луд,
и братството ми влезе остро, и дузпата ми би с як шут,
и римите ми – все по-кратки, невям попари ги слана –
ехтеж на глупави пиратки в новогодишна тишина,
дори и Facebook се изгаври – и ми навири среден пръст,
на своите печални лаври отдавна теглих тежък кръст,
сред книгите, които пиша, сред тези, дето съм ги чел, ...