Репортаж от кошарата

26 abr 2017, 22:35

Poesía

229 0 2

Кучетата се научиха да блеят
и го правят по-добре от овцете.
Вълците вече не треперят,
а си подбират мезето.

Ако някое се обърка и пролае
по набезите на озверелите вълци,
съдбата си кучешка знае.
Жертвите са доброволци.

Ех, какви кучета имаше някога само!
Вълци нямаше толкова много.
Не се схващаше и моето рамо,
сега без схващания не мога.

Има промяна, никой не го отрича.
Развива се динамично светът.
Времето с овцете не тича,
защото сме във вълчи свят.

Кошарите тънат във мръсотия.
Овчарите станаха дипломати.
Притеснен съм, няма да скрия.
Какво ли има да патим?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

koli4a (Никола Апостолов)

2017-04-27T05:04:58+03:00

Ще има да патим! И още ще патим, Вал!
Добре написано! Поздравления!!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-04-26T23:06:16+03:00

Кучета, вълци , овце...кои са човеците? Поздрав за гражданската позиция!