26 апр. 2017 г., 22:35

Репортаж от кошарата

439 0 2

Кучетата се научиха да блеят
и го правят по-добре от овцете.
Вълците вече не треперят,
а си подбират мезето.

 

Ако някое се обърка и пролае
по набезите на озверелите вълци,
съдбата си кучешка знае.
Жертвите са доброволци.

 

Ех, какви кучета имаше някога само!
Вълци нямаше толкова много.
Не се схващаше и моето рамо,
сега без схващания не мога.

 

Има промяна, никой не го отрича.
Развива се динамично светът.
Времето с овцете не тича,
защото сме във вълчи свят.

 

Кошарите тънат във мръсотия.
Овчарите станаха дипломати.
Притеснен съм, няма да скрия.
Какво ли има да патим?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...