14 dic 2010, 13:39

Репортаж от задния джоб

1.1K 0 19

Панаирът на книгата.
От една мисъл не мога да дишам,
така ме е осенила:
има гюбрета, които миришат
на типографско мастило.

Едни само погледнах, други разгърнах.
Любопитство: отвътре какво е то?
И вече на тръгване в ъгъла зърнах –
а, моето!

Какво да си купя? Може би вестник.
Шарени-марени – кеф ти ги!
Тия, понеже са малко по-пресни,
падат и малко по-евтини.

(Здраве да е, викам,
и си тананикам:
дръж, народе, ю-бре,
печатарско гюбре!)

Не се правя отворко, и не е до поза,
купих и книга, и вестник.
Нали сме си китки – нарциси, рози...
Без тор и вода закъде сме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук е панаир на словесните ти хрумки,Райсън!
    Дано повече хора си купят!
    (...дано,дано,ама надали......)

    Поздрав!
  • ех, Райсън...
    Голям Човек си, Голяма е душата ти...
    сърдечно те, прегръщам.
  • *
  • Много ми се иска вместо коментар да ти напиша една случка.
    Седим си с поетесата и близка моя приятелка Донка Калчева(donkakalcheva_) на кафе и сладки приказки. В един момент тя ми се похвали, че чака от България 4 бройки нейни книжки. От къде, чудя се аз.За чудене си е, защото двете издаваме по 300 бройки(които си плащаме като всеки редови български автор)и след това ги раздаваме и оставаме на нула.„Един приятел ми ги купи от България,обясни тя, случайно ги видял в една книжарница и ми се обади.Аз помолих да купи всички налични, но моичето зад щанда казало, че е имало 25, но са останали четири.“
    Подобна е ситуацията и при мен.Скоро не съм влизала в интернет да видя по колко ми вървят книжките. Оначало се ядосвах, след това се смеех, когато виждах, че мога да си купя стихосбирката с намаление, сега ми е безразлично.Жалкото е, събраните стотинки, кокото и малко да са, отиват в джобовете на...умели градинари.
    Панаири, панаири...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...