Панаирът на книгата.
От една мисъл не мога да дишам,
така ме е осенила:
има гюбрета, които миришат
на типографско мастило.
Едни само погледнах, други разгърнах.
Любопитство: отвътре какво е то?
И вече на тръгване в ъгъла зърнах –
а, моето!
Какво да си купя? Може би вестник.
Шарени-марени – кеф ти ги!
Тия, понеже са малко по-пресни,
падат и малко по-евтини.
(Здраве да е, викам,
и си тананикам:
дръж, народе, ю-бре,
печатарско гюбре!)
Не се правя отворко, и не е до поза,
купих и книга, и вестник.
Нали сме си китки – нарциси, рози...
Без тор и вода закъде сме.
© Райчо Русев Все права защищены
Дано повече хора си купят!
(...дано,дано,ама надали......)
Поздрав!