14.12.2010 г., 13:39

Репортаж от задния джоб

1.1K 0 19

Панаирът на книгата.
От една мисъл не мога да дишам,
така ме е осенила:
има гюбрета, които миришат
на типографско мастило.

Едни само погледнах, други разгърнах.
Любопитство: отвътре какво е то?
И вече на тръгване в ъгъла зърнах –
а, моето!

Какво да си купя? Може би вестник.
Шарени-марени – кеф ти ги!
Тия, понеже са малко по-пресни,
падат и малко по-евтини.

(Здраве да е, викам,
и си тананикам:
дръж, народе, ю-бре,
печатарско гюбре!)

Не се правя отворко, и не е до поза,
купих и книга, и вестник.
Нали сме си китки – нарциси, рози...
Без тор и вода закъде сме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук е панаир на словесните ти хрумки,Райсън!
    Дано повече хора си купят!
    (...дано,дано,ама надали......)

    Поздрав!
  • ех, Райсън...
    Голям Човек си, Голяма е душата ти...
    сърдечно те, прегръщам.
  • *
  • Много ми се иска вместо коментар да ти напиша една случка.
    Седим си с поетесата и близка моя приятелка Донка Калчева(donkakalcheva_) на кафе и сладки приказки. В един момент тя ми се похвали, че чака от България 4 бройки нейни книжки. От къде, чудя се аз.За чудене си е, защото двете издаваме по 300 бройки(които си плащаме като всеки редови български автор)и след това ги раздаваме и оставаме на нула.„Един приятел ми ги купи от България,обясни тя, случайно ги видял в една книжарница и ми се обади.Аз помолих да купи всички налични, но моичето зад щанда казало, че е имало 25, но са останали четири.“
    Подобна е ситуацията и при мен.Скоро не съм влизала в интернет да видя по колко ми вървят книжките. Оначало се ядосвах, след това се смеех, когато виждах, че мога да си купя стихосбирката с намаление, сега ми е безразлично.Жалкото е, събраните стотинки, кокото и малко да са, отиват в джобовете на...умели градинари.
    Панаири, панаири...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...