9 jun 2004, 18:30

Решение

  Poesía
1.8K 0 0

 Тя слезе от колата. Тази вечер се чувстваше по мръсна от всякога. Парите в джоба на джинсите сякаш я изгаряха. Буцата в гърлото и я задушаваше. Ходеше механично, без да обръща внимание на колите, локвите, хората.
 Просякът взе с сълзи на очи парите които му даде, но се уплаши като видя сълзите в нейните очи. Искаше и се да спре да седне и да заплаче, но продължи.
 Тя бе решила.
Не усети как е стигнала до бара. Там бе нейния господар. Страх сви развалината която бе нейното сърце. Спомни си мазната усмивка, обещанията, грубите думи, болката, примирението. Страхът отстъпи на една усмивка. Усмивка за която тя знаеше как намери сили. Свали ръка от вратата, обърна се и продължи.
 Тя бе решила.
Цялата трепереше. За момент се уплаши, че тази вечер ще е като всички други. Че няма да и стигне смелост. Но извади кутията приспивателни. И този път не се замисли...
 Тя бе решила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...