9 jun 2004, 18:30

Решение

  Poesía
1.8K 0 0

 Тя слезе от колата. Тази вечер се чувстваше по мръсна от всякога. Парите в джоба на джинсите сякаш я изгаряха. Буцата в гърлото и я задушаваше. Ходеше механично, без да обръща внимание на колите, локвите, хората.
 Просякът взе с сълзи на очи парите които му даде, но се уплаши като видя сълзите в нейните очи. Искаше и се да спре да седне и да заплаче, но продължи.
 Тя бе решила.
Не усети как е стигнала до бара. Там бе нейния господар. Страх сви развалината която бе нейното сърце. Спомни си мазната усмивка, обещанията, грубите думи, болката, примирението. Страхът отстъпи на една усмивка. Усмивка за която тя знаеше как намери сили. Свали ръка от вратата, обърна се и продължи.
 Тя бе решила.
Цялата трепереше. За момент се уплаши, че тази вечер ще е като всички други. Че няма да и стигне смелост. Но извади кутията приспивателни. И този път не се замисли...
 Тя бе решила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...