9 июн. 2004 г., 18:30

Решение

1.8K 0 0

 Тя слезе от колата. Тази вечер се чувстваше по мръсна от всякога. Парите в джоба на джинсите сякаш я изгаряха. Буцата в гърлото и я задушаваше. Ходеше механично, без да обръща внимание на колите, локвите, хората.
 Просякът взе с сълзи на очи парите които му даде, но се уплаши като видя сълзите в нейните очи. Искаше и се да спре да седне и да заплаче, но продължи.
 Тя бе решила.
Не усети как е стигнала до бара. Там бе нейния господар. Страх сви развалината която бе нейното сърце. Спомни си мазната усмивка, обещанията, грубите думи, болката, примирението. Страхът отстъпи на една усмивка. Усмивка за която тя знаеше как намери сили. Свали ръка от вратата, обърна се и продължи.
 Тя бе решила.
Цялата трепереше. За момент се уплаши, че тази вечер ще е като всички други. Че няма да и стигне смелост. Но извади кутията приспивателни. И този път не се замисли...
 Тя бе решила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...