9.06.2004 г., 18:30

Решение

1.8K 0 0

 Тя слезе от колата. Тази вечер се чувстваше по мръсна от всякога. Парите в джоба на джинсите сякаш я изгаряха. Буцата в гърлото и я задушаваше. Ходеше механично, без да обръща внимание на колите, локвите, хората.
 Просякът взе с сълзи на очи парите които му даде, но се уплаши като видя сълзите в нейните очи. Искаше и се да спре да седне и да заплаче, но продължи.
 Тя бе решила.
Не усети как е стигнала до бара. Там бе нейния господар. Страх сви развалината която бе нейното сърце. Спомни си мазната усмивка, обещанията, грубите думи, болката, примирението. Страхът отстъпи на една усмивка. Усмивка за която тя знаеше как намери сили. Свали ръка от вратата, обърна се и продължи.
 Тя бе решила.
Цялата трепереше. За момент се уплаши, че тази вечер ще е като всички други. Че няма да и стигне смелост. Но извади кутията приспивателни. И този път не се замисли...
 Тя бе решила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....