26 nov 2023, 9:41

Реших да те пресътворя

  Poesía
596 0 0

Реших да те пресътворя

от океаните на безпределното

от ширналата се пред мене планина

и от диханието нежно на зората,

от сенките, танцуващи във тъмното

последен валс

със принца на росата…

Реших да те пресътворя

и да заселя с теб среднощните си светове.

Така часовникът ми вече не тиктака

самотно,

не отмерва

разкъсани и парцаливи часове,

дори напротив, някак чудодейно

пренася ме във твоите ръце,

далече,

някъде сред хилядите тайни, неразгадани

градски светлинки,

където всеки трепет е очакване

на топли устни, длани и очи…

Реших да те превъплатя

във звуците на нощните ми скитания.

Така мечтата ми

ще придобие очертания,

които никой, никога

не би могъл да ми отнеме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...