Nov 26, 2023, 9:41 AM

Реших да те пресътворя

  Poetry
619 0 0

Реших да те пресътворя

от океаните на безпределното

от ширналата се пред мене планина

и от диханието нежно на зората,

от сенките, танцуващи във тъмното

последен валс

със принца на росата…

Реших да те пресътворя

и да заселя с теб среднощните си светове.

Така часовникът ми вече не тиктака

самотно,

не отмерва

разкъсани и парцаливи часове,

дори напротив, някак чудодейно

пренася ме във твоите ръце,

далече,

някъде сред хилядите тайни, неразгадани

градски светлинки,

където всеки трепет е очакване

на топли устни, длани и очи…

Реших да те превъплатя

във звуците на нощните ми скитания.

Така мечтата ми

ще придобие очертания,

които никой, никога

не би могъл да ми отнеме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...