Nov 26, 2023, 9:41 AM

Реших да те пресътворя

  Poetry
600 0 0

Реших да те пресътворя

от океаните на безпределното

от ширналата се пред мене планина

и от диханието нежно на зората,

от сенките, танцуващи във тъмното

последен валс

със принца на росата…

Реших да те пресътворя

и да заселя с теб среднощните си светове.

Така часовникът ми вече не тиктака

самотно,

не отмерва

разкъсани и парцаливи часове,

дори напротив, някак чудодейно

пренася ме във твоите ръце,

далече,

някъде сред хилядите тайни, неразгадани

градски светлинки,

където всеки трепет е очакване

на топли устни, длани и очи…

Реших да те превъплатя

във звуците на нощните ми скитания.

Така мечтата ми

ще придобие очертания,

които никой, никога

не би могъл да ми отнеме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...