Реших да те пресътворя

от океаните на безпределното

от ширналата се пред мене планина

и от диханието нежно на зората,

от сенките, танцуващи във тъмното

последен валс

със принца на росата…

Реших да те пресътворя

и да заселя с теб среднощните си светове.

Така часовникът ми вече не тиктака

самотно,

не отмерва

разкъсани и парцаливи часове,

дори напротив, някак чудодейно

пренася ме във твоите ръце,

далече,

някъде сред хилядите тайни, неразгадани

градски светлинки,

където всеки трепет е очакване

на топли устни, длани и очи…

Реших да те превъплатя

във звуците на нощните ми скитания.

Така мечтата ми

ще придобие очертания,

които никой, никога

не би могъл да ми отнеме.