Реших да те пресътворя
Реших да те пресътворя
от океаните на безпределното
от ширналата се пред мене планина
и от диханието нежно на зората,
от сенките, танцуващи във тъмното
последен валс
със принца на росата…
Реших да те пресътворя
и да заселя с теб среднощните си светове.
Така часовникът ми вече не тиктака
самотно,
не отмерва
разкъсани и парцаливи часове,
дори напротив, някак чудодейно
пренася ме във твоите ръце,
далече,
някъде сред хилядите тайни, неразгадани
градски светлинки,
където всеки трепет е очакване
на топли устни, длани и очи…
Реших да те превъплатя
във звуците на нощните ми скитания.
Така мечтата ми
ще придобие очертания,
които никой, никога
не би могъл да ми отнеме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Георгиева Всички права запазени