Сторичко.бг (Зоя Христова)
46 189
24 dic 2020, 17:46

Ретро поезия 

  Poesía » De amor
1243 0 2

Някога искаше онова от мъжа ми, затова ти набрах много. 

Мереше го и го планираше, затова ти набрах много. 

Гледах с пергела, с метъра, с кредата как чертаеш, 

вярвах, 

разчитах, 

молех се – чаках да осъзнаеш. 

Чаках да трепне женското, общото да говори, чаках пощада – гърчех се - въздух се стори. 

Дебнеше ме дебела, бременна – виждах те, тържествуваш. 

Младост размахваше перлена, без да хабиш думи. 

Някога можеше да прецакаш децата ми, затова ти набрах много. 

Аз ще те чакам в тъмното - болна за мъст, вълчица, луда лисица стреляна, шеметна врана вдовица. 

© Зоя Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??