Ретро поезия
Някога искаше онова от мъжа ми, затова ти набрах много.
Мереше го и го планираше, затова ти набрах много.
Гледах с пергела, с метъра, с кредата как чертаеш,
вярвах,
разчитах,
молех се – чаках да осъзнаеш.
Чаках да трепне женското, общото да говори, чаках пощада – гърчех се - въздух се стори.
Дебнеше ме дебела, бременна – виждах те, тържествуваш.
Младост размахваше перлена, без да хабиш думи.
Някога можеше да прецакаш децата ми, затова ти набрах много.
Аз ще те чакам в тъмното - болна за мъст, вълчица, луда лисица стреляна, шеметна врана вдовица.
© Зоя Христова All rights reserved.
