22 feb 2025, 21:16

Ретро сюжет

774 9 11

Мъгла и дъжд… паважът мокър свети,
припламва ярко уличен фенер –
сюжетът е почти за късни срещи,
а сцената почти е по Превер.

– Целувам Ви ръка! – изричаш тихо.
Дъхът ти гали моята коса
и с дрезгавия глас на тежко вино
опиваш всичките ми сетива.

А улицата е почти безлюдна,
трепти по кожата ми нощен студ.
По ключицата леко плъзваш устни,
въздишката ми е един етюд

за крехък мост над стръмните ти бездни,
прелюдия към демоничен танц.
Пределът е до тънките ни нерви…
По скулата усещам топла длан.

Вселената смалява се до шепот,
до теб… до ореола на фенер,
до кост е пристрастяващата нежност…
… един сюжет съвсем като в Превер.

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодисменти.
    Поздравявам те 🌹
  • Зори, благодарна съм, че спряхте и при мен
  • Красота!!!😍
  • Мина, благодаря ти от сърце!

    Мария, благодаря ти, че си била тук с коментар!

    Стойчо, стихотворението е по една черно бяла снимка, която ми напомни нещо, написано от Превер:
    " ... но в твоите полуотворени очи
    две малки вълни видях
    Демони и чудеса
    ветрове и вълни
    две малки вълни да се удавя в тях."
    из "Подвижни пясъци"

    Доче, много ме зарадваха думите ти!

    ИнаКалина, по много тънък лед, при това : ))))

    Юри, да... една носталгия към онези времена... Благодаря ти, зарадва ме!

    ех, Танче, обичам да те чета и аз!

    Благодаря на всички ви, че спряхте и при мен, както и на онези, преценили, че този стих заслужава Любими
  • Всичко, което напишеш е пропито с чувства и романтика, толкова прекрасни стихове! Поздравления Жени!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...