22.02.2025 г., 21:16

Ретро сюжет

769 9 11

Мъгла и дъжд… паважът мокър свети,
припламва ярко уличен фенер –
сюжетът е почти за късни срещи,
а сцената почти е по Превер.

– Целувам Ви ръка! – изричаш тихо.
Дъхът ти гали моята коса
и с дрезгавия глас на тежко вино
опиваш всичките ми сетива.

А улицата е почти безлюдна,
трепти по кожата ми нощен студ.
По ключицата леко плъзваш устни,
въздишката ми е един етюд

за крехък мост над стръмните ти бездни,
прелюдия към демоничен танц.
Пределът е до тънките ни нерви…
По скулата усещам топла длан.

Вселената смалява се до шепот,
до теб… до ореола на фенер,
до кост е пристрастяващата нежност…
… един сюжет съвсем като в Превер.

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аплодисменти.
    Поздравявам те 🌹
  • Зори, благодарна съм, че спряхте и при мен
  • Красота!!!😍
  • Мина, благодаря ти от сърце!

    Мария, благодаря ти, че си била тук с коментар!

    Стойчо, стихотворението е по една черно бяла снимка, която ми напомни нещо, написано от Превер:
    " ... но в твоите полуотворени очи
    две малки вълни видях
    Демони и чудеса
    ветрове и вълни
    две малки вълни да се удавя в тях."
    из "Подвижни пясъци"

    Доче, много ме зарадваха думите ти!

    ИнаКалина, по много тънък лед, при това : ))))

    Юри, да... една носталгия към онези времена... Благодаря ти, зарадва ме!

    ех, Танче, обичам да те чета и аз!

    Благодаря на всички ви, че спряхте и при мен, както и на онези, преценили, че този стих заслужава Любими
  • Всичко, което напишеш е пропито с чувства и романтика, толкова прекрасни стихове! Поздравления Жени!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...