Ретро сюжет
Мъгла и дъжд… паважът мокър свети,
припламва ярко уличен фенер –
сюжетът е почти за късни срещи,
а сцената почти е по Превер.
– Целувам Ви ръка! – изричаш тихо.
Дъхът ти гали моята коса
и с дрезгавия глас на тежко вино
опиваш всичките ми сетива.
А улицата е почти безлюдна,
трепти по кожата ми нощен студ.
По ключицата леко плъзваш устни,
въздишката ми е един етюд
за крехък мост над стръмните ти бездни,
прелюдия към демоничен танц.
Пределът е до тънките ни нерви…
По скулата усещам топла длан.
Вселената смалява се до шепот,
до теб… до ореола на фенер,
до кост е пристрастяващата нежност…
… един сюжет съвсем като в Превер.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
