13 ago 2007, 21:43

Ретропровал 

  Poesía
1076 0 2
 

               Когато събирам парчетата,

             съзирам - мозайката е вярна.

             Търся да се огледам в тях,

             напразно.

             Образът е чужд!




              По старому нова,

              идеално разпиляна,

              ритуално разрушена

              и отново събрана... но друга!



              Слабостта е безумна,

              непоносимо банална.

              Умаря ме старият провал

              наново.

              Но с "другата" рушим еднакво!

           

                

© Рая Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??