Когато събирам парчетата,
съзирам - мозайката е вярна.
Търся да се огледам в тях,
напразно.
Образът е чужд!
По старому нова,
идеално разпиляна,
ритуално разрушена
и отново събрана... но друга!
Слабостта е безумна,
непоносимо банална.
Умаря ме старият провал
наново.
Но с "другата" рушим еднакво!
© Рая Борисова Todos los derechos reservados