13.08.2007 г., 21:43 ч.

Ретропровал 

  Поезия
1074 0 2
 

               Когато събирам парчетата,

             съзирам - мозайката е вярна.

             Търся да се огледам в тях,

             напразно.

             Образът е чужд!




              По старому нова,

              идеално разпиляна,

              ритуално разрушена

              и отново събрана... но друга!



              Слабостта е безумна,

              непоносимо банална.

              Умаря ме старият провал

              наново.

              Но с "другата" рушим еднакво!

           

                

© Рая Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??