15 may 2015, 20:53

Ретроспекция

425 0 0

 РЕТРОСПЕКЦИЯ

 

Когато дойдах тука да живея,

аз просто бях на края на града...

В полянките с децата си лудеех

 и като тях се радвах на света.

 

И тичахме по „манастирските ливади”,

беряхме си букети от цветя ,

от свежестта се чувствахме по-млади,

разгонвахме и птичите ята!

 

А Витоша ни бе на хвърлей място.

Примамваше ни един водопад.

Катерехме се по скалите често

и сядахме под буките на хлад.

 

Захласвахме се там по Синевата,

в рисунките на чистото небе,

пречиствахме си сред природата душата

и сили чакахме да ни даде!

 

А днеска сградите ме задушават!

И новата” Тухларна” ме мори!

И зад гърба и Витоша  остава.

Не е и пред очите ми дори!

  10.01.2015г.София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...