РЕТРОСПЕКЦИЯ

Когато дойдах тука да живея,

аз просто бях на края на града...

В полянките с децата си лудеех

 и като тях се радвах на света.

И тичахме по „манастирските ливади”,

беряхме си букети от цветя ,

от свежестта се чувствахме по-млади,

разгонвахме и птичите ята!

А Витоша ни бе на хвърлей място.

Примамваше ни един водопад.

Катерехме се по скалите често

и сядахме под буките на хлад.

Захласвахме се там по Синевата,

в рисунките на чистото небе,

пречиствахме си сред природата душата

и сили чакахме да ни даде!

А днеска сградите ме задушават!

И новата” Тухларна” ме мори!

И зад гърба и Витоша  остава.

Не е и пред очите ми дори!

  10.01.2015г.София