15.05.2015 г., 20:53

Ретроспекция

422 0 0

 РЕТРОСПЕКЦИЯ

 

Когато дойдах тука да живея,

аз просто бях на края на града...

В полянките с децата си лудеех

 и като тях се радвах на света.

 

И тичахме по „манастирските ливади”,

беряхме си букети от цветя ,

от свежестта се чувствахме по-млади,

разгонвахме и птичите ята!

 

А Витоша ни бе на хвърлей място.

Примамваше ни един водопад.

Катерехме се по скалите често

и сядахме под буките на хлад.

 

Захласвахме се там по Синевата,

в рисунките на чистото небе,

пречиствахме си сред природата душата

и сили чакахме да ни даде!

 

А днеска сградите ме задушават!

И новата” Тухларна” ме мори!

И зад гърба и Витоша  остава.

Не е и пред очите ми дори!

  10.01.2015г.София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...