15 мая 2015 г., 20:53

Ретроспекция

428 0 0

 РЕТРОСПЕКЦИЯ

 

Когато дойдах тука да живея,

аз просто бях на края на града...

В полянките с децата си лудеех

 и като тях се радвах на света.

 

И тичахме по „манастирските ливади”,

беряхме си букети от цветя ,

от свежестта се чувствахме по-млади,

разгонвахме и птичите ята!

 

А Витоша ни бе на хвърлей място.

Примамваше ни един водопад.

Катерехме се по скалите често

и сядахме под буките на хлад.

 

Захласвахме се там по Синевата,

в рисунките на чистото небе,

пречиствахме си сред природата душата

и сили чакахме да ни даде!

 

А днеска сградите ме задушават!

И новата” Тухларна” ме мори!

И зад гърба и Витоша  остава.

Не е и пред очите ми дори!

  10.01.2015г.София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...