May 15, 2015, 8:53 PM

Ретроспекция

421 0 0

 РЕТРОСПЕКЦИЯ

 

Когато дойдах тука да живея,

аз просто бях на края на града...

В полянките с децата си лудеех

 и като тях се радвах на света.

 

И тичахме по „манастирските ливади”,

беряхме си букети от цветя ,

от свежестта се чувствахме по-млади,

разгонвахме и птичите ята!

 

А Витоша ни бе на хвърлей място.

Примамваше ни един водопад.

Катерехме се по скалите често

и сядахме под буките на хлад.

 

Захласвахме се там по Синевата,

в рисунките на чистото небе,

пречиствахме си сред природата душата

и сили чакахме да ни даде!

 

А днеска сградите ме задушават!

И новата” Тухларна” ме мори!

И зад гърба и Витоша  остава.

Не е и пред очите ми дори!

  10.01.2015г.София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...