27 feb 2012, 6:32

Ретроспекция

  Poesía » Civil
832 0 15

Приятели, приятели

от славния „А” клас!

Класът бе на мечтатели

за всекиго от нас.

 

Мечтаехме тогава,

мечтаеме и днес

за дан към таз държава

в градивния процес.

 

Във родната казарма

по плаца бихме крак.

Със труд, късмет и дарба,

с упорство и мерак,

 

работехме в заводи,

в конструкторски бюра -

то бяха норми строги,

то бяха чудеса...

 

И тъкмо построихме

развития ни соц,

идеите ни чисти

предаде Горбачов.

 

Започнаха безроди

да грабят и рушат.

Стопанства и заводи

продадоха за скрап.

 

И стигнахме да просим,

пред кофите - борба.

А жезъла си носим

в протритата торба.

 

Приятели, приятели

от славния „А” клас!

Днес пак сме си мечтатели,

но май не сме във час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мдаа... Било лъжа.
    Не търсете истината в писаното. Тя е в очите на клошарите, в кофичката мляко за пенсионерите, в страха на децата да останат на улицата сами...
    Поздрав, Иване!
  • Защо ли отново се съмнявам и по-скоро споделям мнението на Цвятко Илиев...
  • Рудин, прекрасно стихотворение.Наистина живяхме с мечти и щастливи.Само мързеливците и кръшкачите се мръщеха.Направихме много неща които се виждаха.Сега новобогаташите превърнаха всичко в скраб, но мечтите ни не могат да ограбят.Благодаря, за хубавото истинско стихотворение.
  • Елате с мен под строй
    във нашия "А" клас
    на барикаден бой
    с корупция и власт.
  • Поздрави!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...