Приятели, приятели
от славния „А” клас!
Класът бе на мечтатели
за всекиго от нас.
Мечтаехме тогава,
мечтаеме и днес
за дан към таз държава
в градивния процес.
Във родната казарма
по плаца бихме крак.
Със труд, късмет и дарба,
с упорство и мерак,
работехме в заводи,
в конструкторски бюра -
то бяха норми строги,
то бяха чудеса...
И тъкмо построихме
развития ни соц,
идеите ни чисти
предаде Горбачов.
Започнаха безроди
да грабят и рушат.
Стопанства и заводи
продадоха за скрап.
И стигнахме да просим,
пред кофите - борба.
А жезъла си носим
в протритата торба.
Приятели, приятели
от славния „А” клас!
Днес пак сме си мечтатели,
но май не сме във час.
© Иван Христов Всички права запазени
Не търсете истината в писаното. Тя е в очите на клошарите, в кофичката мляко за пенсионерите, в страха на децата да останат на улицата сами...
Поздрав, Иване!