27.02.2012 г., 6:32

Ретроспекция

830 0 15

Приятели, приятели

от славния „А” клас!

Класът бе на мечтатели

за всекиго от нас.

 

Мечтаехме тогава,

мечтаеме и днес

за дан към таз държава

в градивния процес.

 

Във родната казарма

по плаца бихме крак.

Със труд, късмет и дарба,

с упорство и мерак,

 

работехме в заводи,

в конструкторски бюра -

то бяха норми строги,

то бяха чудеса...

 

И тъкмо построихме

развития ни соц,

идеите ни чисти

предаде Горбачов.

 

Започнаха безроди

да грабят и рушат.

Стопанства и заводи

продадоха за скрап.

 

И стигнахме да просим,

пред кофите - борба.

А жезъла си носим

в протритата торба.

 

Приятели, приятели

от славния „А” клас!

Днес пак сме си мечтатели,

но май не сме във час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мдаа... Било лъжа.
    Не търсете истината в писаното. Тя е в очите на клошарите, в кофичката мляко за пенсионерите, в страха на децата да останат на улицата сами...
    Поздрав, Иване!
  • Защо ли отново се съмнявам и по-скоро споделям мнението на Цвятко Илиев...
  • Рудин, прекрасно стихотворение.Наистина живяхме с мечти и щастливи.Само мързеливците и кръшкачите се мръщеха.Направихме много неща които се виждаха.Сега новобогаташите превърнаха всичко в скраб, но мечтите ни не могат да ограбят.Благодаря, за хубавото истинско стихотворение.
  • Елате с мен под строй
    във нашия "А" клас
    на барикаден бой
    с корупция и власт.
  • Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...