Feb 27, 2012, 6:32 AM

Ретроспекция

  Poetry » Civic
831 0 15

Приятели, приятели

от славния „А” клас!

Класът бе на мечтатели

за всекиго от нас.

 

Мечтаехме тогава,

мечтаеме и днес

за дан към таз държава

в градивния процес.

 

Във родната казарма

по плаца бихме крак.

Със труд, късмет и дарба,

с упорство и мерак,

 

работехме в заводи,

в конструкторски бюра -

то бяха норми строги,

то бяха чудеса...

 

И тъкмо построихме

развития ни соц,

идеите ни чисти

предаде Горбачов.

 

Започнаха безроди

да грабят и рушат.

Стопанства и заводи

продадоха за скрап.

 

И стигнахме да просим,

пред кофите - борба.

А жезъла си носим

в протритата торба.

 

Приятели, приятели

от славния „А” клас!

Днес пак сме си мечтатели,

но май не сме във час.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мдаа... Било лъжа.
    Не търсете истината в писаното. Тя е в очите на клошарите, в кофичката мляко за пенсионерите, в страха на децата да останат на улицата сами...
    Поздрав, Иване!
  • Защо ли отново се съмнявам и по-скоро споделям мнението на Цвятко Илиев...
  • Рудин, прекрасно стихотворение.Наистина живяхме с мечти и щастливи.Само мързеливците и кръшкачите се мръщеха.Направихме много неща които се виждаха.Сега новобогаташите превърнаха всичко в скраб, но мечтите ни не могат да ограбят.Благодаря, за хубавото истинско стихотворение.
  • Елате с мен под строй
    във нашия "А" клас
    на барикаден бой
    с корупция и власт.
  • Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...