27 февр. 2012 г., 06:32

Ретроспекция

833 0 15

Приятели, приятели

от славния „А” клас!

Класът бе на мечтатели

за всекиго от нас.

 

Мечтаехме тогава,

мечтаеме и днес

за дан към таз държава

в градивния процес.

 

Във родната казарма

по плаца бихме крак.

Със труд, късмет и дарба,

с упорство и мерак,

 

работехме в заводи,

в конструкторски бюра -

то бяха норми строги,

то бяха чудеса...

 

И тъкмо построихме

развития ни соц,

идеите ни чисти

предаде Горбачов.

 

Започнаха безроди

да грабят и рушат.

Стопанства и заводи

продадоха за скрап.

 

И стигнахме да просим,

пред кофите - борба.

А жезъла си носим

в протритата торба.

 

Приятели, приятели

от славния „А” клас!

Днес пак сме си мечтатели,

но май не сме във час.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мдаа... Било лъжа.
    Не търсете истината в писаното. Тя е в очите на клошарите, в кофичката мляко за пенсионерите, в страха на децата да останат на улицата сами...
    Поздрав, Иване!
  • Защо ли отново се съмнявам и по-скоро споделям мнението на Цвятко Илиев...
  • Рудин, прекрасно стихотворение.Наистина живяхме с мечти и щастливи.Само мързеливците и кръшкачите се мръщеха.Направихме много неща които се виждаха.Сега новобогаташите превърнаха всичко в скраб, но мечтите ни не могат да ограбят.Благодаря, за хубавото истинско стихотворение.
  • Елате с мен под строй
    във нашия "А" клас
    на барикаден бой
    с корупция и власт.
  • Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...