1 sept 2011, 15:44

Ретроспективно (към българския политически елит)

  Poesía » Civil
699 1 5

Бе бъдещето нямо, непрогледнало,

обгърнато в мъгла от сивкав прах!

На всички тук отдавна бе дотегнало!

Едно бе само чувството – на страх:

 

за племето, за майките ни плачещи,

за малките отхвърлени деца,

за просяците, дрипавите, влачещи

след себе си глада и болестта...

 

И в този свят на неогосподари,

на неомизантропи, наглеци,

остана ни единствено България

след спомена за нашите бащи!

 

А клехте се, че вярно ще ни служите!

Доколко значели сме нещичко за вас,

щом с лъжедемократството прокудихте

последната илюзия от нас?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...