Sep 1, 2011, 3:44 PM

Ретроспективно (към българския политически елит)

  Poetry » Civic
708 1 5

Бе бъдещето нямо, непрогледнало,

обгърнато в мъгла от сивкав прах!

На всички тук отдавна бе дотегнало!

Едно бе само чувството – на страх:

 

за племето, за майките ни плачещи,

за малките отхвърлени деца,

за просяците, дрипавите, влачещи

след себе си глада и болестта...

 

И в този свят на неогосподари,

на неомизантропи, наглеци,

остана ни единствено България

след спомена за нашите бащи!

 

А клехте се, че вярно ще ни служите!

Доколко значели сме нещичко за вас,

щом с лъжедемократството прокудихте

последната илюзия от нас?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...