Ретърн

21 jul 2010, 21:43

Poesía » Otra

599 0 8

Лятото си тръгва, преди да е дошло,

птицата умира със счупено крило,

дъждът удавя хора, пустините са сухи,

телата днес са всичко, сърцата ни са кухи.

Край извора от жажда ще загина,

животът мина покрай мен и си замина,

към мъртви богове отправяме молитва,

като класове упадаме след жътва.

Истината днес е интер Вавилон -

целувайте телеца, на златото - поклон!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lonelyman (Златко Тошков)

2010-08-20T15:29:13+03:00

Ей, Катя, недей да тъжиш толкова!
Все пак е лято, нали?
momo752 (Марин Маринов)

2010-08-19T22:20:07+03:00

Тъжно, но много силно и истинско. Поздрав за невероятния стих.
Katerina-pz (Катерина)

2010-08-19T22:14:08+03:00

Mного тъжно.
lonelyman (Златко Тошков)

2010-08-07T14:56:15+03:00

мерси мерси
TerInCeTyYy (Тери Герова)

2010-08-05T01:31:35+03:00

Браво, Злате... И това много ми хареса :*
lonelyman (Златко Тошков)

2010-07-22T21:23:22+03:00

Така е. Мисля, че днес и боговете са мъртви, а ние не сме повече от отрязани житни класове, подхранващи една всеобща лудост.
airiskra (Искра Радева Николова)

2010-07-21T22:47:51+03:00

Съгласна съм...така е.Много истински и красив стих,харесва ми и ритъма!
^l^ (Нежното Ласо)

2010-07-21T22:10:34+03:00

"към мъртви богове отправяме молитва,

като класове упадаме след жътва."

..наистина самотно...