Jul 21, 2010, 9:43 PM

Ретърн

  Poetry » Other
914 0 8

Лятото си тръгва, преди да е дошло,

птицата умира със счупено крило,

дъждът удавя хора, пустините са сухи,

телата днес са всичко, сърцата ни са кухи.

 

Край извора от жажда ще загина,

животът мина покрай мен и си замина,

към мъртви богове отправяме молитва,

като класове упадаме след жътва.

 

Истината днес е интер Вавилон -

целувайте телеца, на златото - поклон!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...