31 ago 2004, 16:15

Ревниво сърце

  Poesía
1.4K 0 0
Ревниво е сърцето когато си далеч,
когато до болка те желая,
когато искам да крещя,
а разумът на сърцето забранява.

Ревниво е сърцето когато е в плен,
по-страшен от окови на съдбата,
когато иска да пее и лети,
но измамено е от съдбата.

Ревниво е сърцето щом сега не си до мен,
а с други никъде се забавляваш,
как хиляди неща обещаваше на мен,
а сега мечтите умират в полумрака.

Ревниво е сърцето когато си далеч,
а сълзите като дъждовни капки капят,
когато искам да съм с теб
тебе все те няма...,

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роси Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...