31 авг. 2004 г., 16:15

Ревниво сърце

1.4K 0 0
Ревниво е сърцето когато си далеч,
когато до болка те желая,
когато искам да крещя,
а разумът на сърцето забранява.

Ревниво е сърцето когато е в плен,
по-страшен от окови на съдбата,
когато иска да пее и лети,
но измамено е от съдбата.

Ревниво е сърцето щом сега не си до мен,
а с други никъде се забавляваш,
как хиляди неща обещаваше на мен,
а сега мечтите умират в полумрака.

Ревниво е сърцето когато си далеч,
а сълзите като дъждовни капки капят,
когато искам да съм с теб
тебе все те няма...,

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...