Aug 31, 2004, 4:15 PM

Ревниво сърце

  Poetry
1.4K 0 0
Ревниво е сърцето когато си далеч,
когато до болка те желая,
когато искам да крещя,
а разумът на сърцето забранява.

Ревниво е сърцето когато е в плен,
по-страшен от окови на съдбата,
когато иска да пее и лети,
но измамено е от съдбата.

Ревниво е сърцето щом сега не си до мен,
а с други никъде се забавляваш,
как хиляди неща обещаваше на мен,
а сега мечтите умират в полумрака.

Ревниво е сърцето когато си далеч,
а сълзите като дъждовни капки капят,
когато искам да съм с теб
тебе все те няма...,

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...