31.08.2004 г., 16:15

Ревниво сърце

1.4K 0 0
Ревниво е сърцето когато си далеч,
когато до болка те желая,
когато искам да крещя,
а разумът на сърцето забранява.

Ревниво е сърцето когато е в плен,
по-страшен от окови на съдбата,
когато иска да пее и лети,
но измамено е от съдбата.

Ревниво е сърцето щом сега не си до мен,
а с други никъде се забавляваш,
как хиляди неща обещаваше на мен,
а сега мечтите умират в полумрака.

Ревниво е сърцето когато си далеч,
а сълзите като дъждовни капки капят,
когато искам да съм с теб
тебе все те няма...,

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...