31.08.2004 г., 16:15

Ревниво сърце

1.4K 0 0
Ревниво е сърцето когато си далеч,
когато до болка те желая,
когато искам да крещя,
а разумът на сърцето забранява.

Ревниво е сърцето когато е в плен,
по-страшен от окови на съдбата,
когато иска да пее и лети,
но измамено е от съдбата.

Ревниво е сърцето щом сега не си до мен,
а с други никъде се забавляваш,
как хиляди неща обещаваше на мен,
а сега мечтите умират в полумрака.

Ревниво е сърцето когато си далеч,
а сълзите като дъждовни капки капят,
когато искам да съм с теб
тебе все те няма...,

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...