5 mar 2007, 9:48
Ревност
Всичко бе тъй хубаво
двама като сме,
радвахме се като малки деца,
нямаше предели за любовта.
Но когато с теб не бяхме заедн,о
теб обхващаше те страх,
че дарявам на друг
своето сърце.
И в миговете заедно нямаше я радостта,
само безсмислените спорове за това, къде съм била.
И тъй с караници продължавахме
и бавно убиваше любовта.
Изморих се от глупави въпроси,
от безсмислени спорове,
вече не съм сигурна обичам ли те.
Ревноста ти погуби любовта!
двама като сме,
радвахме се като малки деца,
нямаше предели за любовта.
Но когато с теб не бяхме заедн,о
теб обхващаше те страх,
че дарявам на друг
своето сърце.
И в миговете заедно нямаше я радостта,
само безсмислените спорове за това, къде съм била.
И тъй с караници продължавахме
и бавно убиваше любовта.
Изморих се от глупави въпроси,
от безсмислени спорове,
вече не съм сигурна обичам ли те.
Ревноста ти погуби любовта!
© Юлия Илиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Най-важно е да го осъзнае сам и да спре да те вини -
Ревноста е болест. Пълна глупост е твърдението, че който обича ревнува. Който истински обича не го прави. Поздрави, Юлия!!!
-
Съдържателно и откровено!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
