5.03.2007 г., 9:48 ч.
Ревност
Всичко бе тъй хубаво
двама като сме,
радвахме се като малки деца,
нямаше предели за любовта.
Но когато с теб не бяхме заедн,о
теб обхващаше те страх,
че дарявам на друг
своето сърце.
И в миговете заедно нямаше я радостта,
само безсмислените спорове за това, къде съм била.
И тъй с караници продължавахме
и бавно убиваше любовта.
Изморих се от глупави въпроси,
от безсмислени спорове,
вече не съм сигурна обичам ли те.
Ревноста ти погуби любовта!
двама като сме,
радвахме се като малки деца,
нямаше предели за любовта.
Но когато с теб не бяхме заедн,о
теб обхващаше те страх,
че дарявам на друг
своето сърце.
И в миговете заедно нямаше я радостта,
само безсмислените спорове за това, къде съм била.
И тъй с караници продължавахме
и бавно убиваше любовта.
Изморих се от глупави въпроси,
от безсмислени спорове,
вече не съм сигурна обичам ли те.
Ревноста ти погуби любовта!
© Юлия Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Най-важно е да го осъзнае сам и да спре да те вини -
Ревноста е болест. Пълна глупост е твърдението, че който обича ревнува. Който истински обича не го прави. Поздрави, Юлия!!!
-
Съдържателно и откровено!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
