Ревност
Всичко бе тъй хубаво
двама като сме,
радвахме се като малки деца,
нямаше предели за любовта.
Но когато с теб не бяхме заедн,о
теб обхващаше те страх,
че дарявам на друг
своето сърце.
И в миговете заедно нямаше я радостта,
само безсмислените спорове за това, къде съм била.
И тъй с караници продължавахме
и бавно убиваше любовта.
Изморих се от глупави въпроси,
от безсмислени спорове,
вече не съм сигурна обичам ли те.
Ревноста ти погуби любовта!
двама като сме,
радвахме се като малки деца,
нямаше предели за любовта.
Но когато с теб не бяхме заедн,о
теб обхващаше те страх,
че дарявам на друг
своето сърце.
И в миговете заедно нямаше я радостта,
само безсмислените спорове за това, къде съм била.
И тъй с караници продължавахме
и бавно убиваше любовта.
Изморих се от глупави въпроси,
от безсмислени спорове,
вече не съм сигурна обичам ли те.
Ревноста ти погуби любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Илиева Всички права запазени
Най-важно е да го осъзнае сам и да спре да те вини 
