Mar 5, 2007, 9:48 AM
Ревност
Всичко бе тъй хубаво
двама като сме,
радвахме се като малки деца,
нямаше предели за любовта.
Но когато с теб не бяхме заедн,о
теб обхващаше те страх,
че дарявам на друг
своето сърце.
И в миговете заедно нямаше я радостта,
само безсмислените спорове за това, къде съм била.
И тъй с караници продължавахме
и бавно убиваше любовта.
Изморих се от глупави въпроси,
от безсмислени спорове,
вече не съм сигурна обичам ли те.
Ревноста ти погуби любовта!
двама като сме,
радвахме се като малки деца,
нямаше предели за любовта.
Но когато с теб не бяхме заедн,о
теб обхващаше те страх,
че дарявам на друг
своето сърце.
И в миговете заедно нямаше я радостта,
само безсмислените спорове за това, къде съм била.
И тъй с караници продължавахме
и бавно убиваше любовта.
Изморих се от глупави въпроси,
от безсмислени спорове,
вече не съм сигурна обичам ли те.
Ревноста ти погуби любовта!
© Юлия Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Най-важно е да го осъзнае сам и да спре да те вини -
Ревноста е болест. Пълна глупост е твърдението, че който обича ревнува. Който истински обича не го прави. Поздрави, Юлия!!!
-
Съдържателно и откровено!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
