Ревност
Всичко бе тъй хубаво
двама като сме,
радвахме се като малки деца,
нямаше предели за любовта.
Но когато с теб не бяхме заедн,о
теб обхващаше те страх,
че дарявам на друг
своето сърце.
И в миговете заедно нямаше я радостта,
само безсмислените спорове за това, къде съм била.
И тъй с караници продължавахме
и бавно убиваше любовта.
Изморих се от глупави въпроси,
от безсмислени спорове,
вече не съм сигурна обичам ли те.
Ревноста ти погуби любовта!
двама като сме,
радвахме се като малки деца,
нямаше предели за любовта.
Но когато с теб не бяхме заедн,о
теб обхващаше те страх,
че дарявам на друг
своето сърце.
И в миговете заедно нямаше я радостта,
само безсмислените спорове за това, къде съм била.
И тъй с караници продължавахме
и бавно убиваше любовта.
Изморих се от глупави въпроси,
от безсмислени спорове,
вече не съм сигурна обичам ли те.
Ревноста ти погуби любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Илиева Все права защищены
Най-важно е да го осъзнае сам и да спре да те вини 
