Всичко бе тъй хубаво
двама като сме,
радвахме се като малки деца,
нямаше предели за любовта.
Но когато с теб не бяхме заедн,о
теб обхващаше те страх,
че дарявам на друг
своето сърце.
И в миговете заедно нямаше я радостта,
само безсмислените спорове за това, къде съм била.
И тъй с караници продължавахме
и бавно убиваше любовта. ...