7 октомври 1996

Дъжд от рози теб ще стопля
- сладък като цвят на дива детелина
в жилите ти ще тече...
Дъжд от ласки тялото ти ще целува
- дръзко полетяла в небесата като чучулига
ще си ти...
Твоите сълзи ще бъдат тихи,
а смехът ти звънък, чист...
И ръката ти във неговата ще лежи!

Под дъжд от огнени стрели,
под ледени прозрачни капки
- от болка, крясък, вик,
ще те проклинам, във несвяст,
ще бъда зла като забравена от всички фея,
защото този дъжд от рози
трябваше да бъде мой
Ласките му - дръзки, нежни,
мене правеха безумна от любов.
Моят смях го правеше щастлив,
а сълзите ми смущаваха съня му...
...............
Ръцете му държат ли твоите ръце?
Усмивките ти той сънува ли ги?
Обичаш ли го - както ме обича мен...
Нима наистина!?... Ще избягам,
ще крещя, ще танцувам в ужас
да заспя... Сънят безволен
да не ме накара да убия
неговия сън...