Ревност
773
0
0
Ревност костите разяжда,
черна гнет гложди моята душа,
укор, завист и омраза
буден ме държат в нощта.
И сякаш болен от проказа,
със самота ужасна се наказвам.
И сякаш две души се борят в мене –
едната трезва и обичаща,
а другата - изгаряща ме, заслепена.
И унизен заставам днес пред тебе
със същността си грешна и сломена.
Сега изпитвам само срам
от долното си поведение,
от тази мнимост и съмнение...
И моля се, спаси ме ти от тази болест
на унижение и вечна горест!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© M. I. Todos los derechos reservados
