Ревност костите разяжда,

черна гнет гложди моята душа,

укор, завист и омраза

буден ме държат в нощта.

И сякаш болен от проказа,

със самота ужасна се наказвам.

И сякаш две души се борят в мене –

едната трезва и обичаща,

а другата - изгаряща ме, заслепена.

И унизен заставам днес пред тебе

със същността си грешна и сломена.

Сега изпитвам само срам

от долното си поведение,

от тази мнимост и съмнение...

И моля се, спаси ме ти от тази болест

на унижение и вечна горест!