9 мая 2012 г., 16:50

Ревност

763 0 0

 Ревност костите разяжда,

черна гнет гложди моята душа,

укор, завист и омраза

буден ме държат в нощта.

И сякаш болен от проказа,

със самота ужасна се наказвам.

И сякаш две души се борят в мене –

едната трезва и обичаща,

а другата - изгаряща ме, заслепена.

И унизен заставам днес пред тебе

със същността си грешна и сломена.

Сега изпитвам само срам

от долното си поведение,

от тази мнимост и съмнение...

И моля се, спаси ме ти от тази болест

на унижение и вечна горест!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© M. I. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...