15 nov 2012, 14:30

Ревност

978 0 1

Ревнувам те от всичките жени,
които през деня ти преминават,
една частичка в мене все не спи,
страхува се, че вече остарявам.

Тъгувам те през всичките си дни,
в които ни разделят разстояния,
във всеки миг те търся със очи
да ме дариш с любовни подаяния.

Една ужасна болка ме гори.
Нашепва ми издайнически вечер,
че не очакваш мене призори,
че този миг е толкова обречен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргало Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъгувам те през всичките си дни,
    в които ни разделят разстояния,
    Хубаво е!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...