Ревност
Ревност
Когато навъсени облаци тичат,
морето към себе си все ги привлича.
Старае се винаги, в такова време,
то още дъждовна вода да поеме.
Живее със някаква вечна надежда
солената, своя, вода да разрежда.
Дочуло мъжете, че много обичат
солени, от морската пяна, момичета.
То става ревниво. Бушува и стене,
на морския бряг, лежиш ли до мене.
И знаем го двамата, веднага се мръщи
когато със тебе си тръгнем към къщи.
Разбрало със колко любов ме даряваш
и как, че си влюбен, без думи, признаваш.
От твоите нежност и сила пленена,
целуваш и искаш ме мокра, солена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados
