31 ago 2007, 0:14

Ревност и вина 

  Poesía
785 0 7
В съня до мен заспиваш,
наяве си отиваш.
В мечтите ме обичаш,
а всъщност към мен изстиваш.
Дали не бъркам с тези мисли,
дали от тази мъка да избягам,
преди да си ме наранил, любими...
или със тебе да остана...
Не вярвам вече, мили,
във твоите очи,
не вярвам в твойте думи
и в целувките ти аз дори! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??