31 авг. 2007 г., 00:14

Ревност и вина 

  Поэзия
691 0 7

В съня до мен заспиваш,
наяве си отиваш.
В мечтите ме обичаш,
а всъщност към мен изстиваш.
Дали не бъркам с тези мисли,
дали от тази мъка да избягам,
преди да си ме наранил, любими...
или със тебе да остана...
Не вярвам вече, мили,
във твоите очи,
не вярвам в твойте думи
и в целувките ти аз дори!
Не вярвам и че дишам,
че обич в мен гори,
след твоето предателство, че имам
сили с теб да продължим...
Страхът във мен убива
желание за капчица живот!
Сълзи лицето ми покриват,
отчаяно да търся вече мъртвата любов!
Объркана по този стръмен път вървя,
уж с мен вървиш, а чуствам се сама!
Ръката ми държиш,
ала от студ треперя...
остана помежду ни
само РЕВНОСТ И ВИНА...

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ревността се лекува по-лесно от вината...Поздрав!!!
  • Този момент на Ревност и Вина е най - труден, после всичко е лесно. Само не се самоизмъчвай
  • ...отчаяно да търся вече мъртвата любов!...
    Не-е-е! Не разрешавай да е мъртва! Нека просто прелива от един образ в друг...
    Направо ме налегна носталгия по времето, когато бях на твоите години...

  • Доста тъжни чувства,а човек като теб не заслужава тъга!Било ти е много тежко,но НИКГА НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ!!!
  • Браво,Теди!!!
  • Много си мила...моите уважения!
  • Ех, Теди , колко мъдрост и талант има в прекрасната ти душица!Пиши , момиче мило, защото го можеш. С обич.
Предложения
: ??:??